Душа в очакване на слънце,
Раздухваща около себе мрака,
Пустинен пясък носен в вихър,
Дъждът ще трябва да почака ...
Надежди, полетели сухо,
Като опърлени криле на сврака,
И плячка за отвъдни лешояди,
дъждът ще трябва да почака ...
Ръце, протегнати нагоре към небето,
Уста, напукана, в сумрака,
Кацнала насред развалини от тяло,
Дъждът не ще успее да дочака ...
Публикувано в Философски вестник "Аргумент" - сборник "Философия на фантастичното" -бр.21
Публикувано в Философски вестник "Аргумент" - сборник "Философия на фантастичното" -бр.21
No comments:
Post a Comment