Данте

Данте

Камбанен тъмен звън
отеква в тъмно царство като във тъмен сън,
Железни мрачни двери
всред мрачна тишина затварят мрачни сфери,

Туй крепост е на мъка,
изкупления ужасни, на вечната разлъка,
Във мрак и тишина
за страховити грехове страда грешната душа,

Девет кръга тук се вият,
демони с оръжия във тях грешниците непокорни бият,
А след тези девет сфери,
в свойта мрачна крепост, зад железни други двери,

В свойта тронна зала
падналият ангел прикован, във ужасна зима бяла,
Проклятия връз грешниците хвърля,
едни с крила разкъсва, други с огнен дъх опърля,

Железни мрачни двери
всред мрачна тишина затварят мрачни сфери,

Камбанен тъмен звън
отеква в тъмно царство като във тъмен сън,

Слова нашепват ветровете
на адската тъма ужасна: "Надежда всяка тука оставете!"


Публикувано в Философски вестник "Аргумент" - сборник "Философия на фантастичното" -бр.21