"I never ask a man what his business is, for it never interests me. What I ask him about are his thoughts and dreams."
H. P. Lovecraft

Ph'nglui mglw'nafh Cthulhu R'lyeh wgah'nagl fhtagn!

Friday, November 16, 2012

Данте

Данте

Камбанен тъмен звън
отеква в тъмно царство като във тъмен сън,
Железни мрачни двери
всред мрачна тишина затварят мрачни сфери,

Туй крепост е на мъка,
изкупления ужасни, на вечната разлъка,
Във мрак и тишина
за страховити грехове страда грешната душа,

Девет кръга тук се вият,
демони с оръжия във тях грешниците непокорни бият,
А след тези девет сфери,
в свойта мрачна крепост, зад железни други двери,

В свойта тронна зала
падналият ангел прикован, във ужасна зима бяла,
Проклятия връз грешниците хвърля,
едни с крила разкъсва, други с огнен дъх опърля,

Железни мрачни двери
всред мрачна тишина затварят мрачни сфери,

Камбанен тъмен звън
отеква в тъмно царство като във тъмен сън,

Слова нашепват ветровете
на адската тъма ужасна: "Надежда всяка тука оставете!"


Публикувано в Философски вестник "Аргумент" - сборник "Философия на фантастичното" -бр.21

Thursday, November 15, 2012

Любов отвъд

Любов отвъд

Любима моя,
спиш във гроб студен,
а всяка вечер
преспиваш ти отново с мен...
Едва ли някой може
помежду ни любовта да разбере,
след кончината на любима
едва ли този път ще избере...
Но аз без теб не дишам,
едничък стон не бих издал
и тук при теб във гроба
спокоен, влюбен съм се сврял...
И кланям се пред бог разложен, мощен,
да бъдя като тебе гуул среднощен !

Годеж

Годеж

Тя е твойта годеница,
твойта бяла гълъбица.
И държи си във ръката -
всеизвестно е - косата.
Хората я СМЪРТ наричат
и съвсем не я обичат.
Вярвам, че разбрал си вече:
туй е краят ти, човече !

Ела (The Fallen)

Ела (The Fallen)

Ах, колко е красиво днес небето -
и сиво, и сумрачно, и вали;
а хората се свили във морето
от сбръчкани, посърнали души.
И вдигам аз очите си нагоре
и виждам, че ме гледаш ти оттам,
и чувствам аз какво да сторя,
та ти да слезеш пак насам.
Аз пак ще те повикам тук, при мене...

Душа в очакване на...



Душа в очакване на слънце,
Раздухваща около себе мрака,
Пустинен пясък носен в вихър,
Дъждът ще трябва да почака ...

Надежди, полетели сухо,
Като опърлени криле на сврака,
И плячка за отвъдни лешояди,
дъждът ще трябва да почака ...

Ръце, протегнати нагоре към небето,
Уста, напукана, в сумрака,
Кацнала насред развалини от тяло,
Дъждът не ще успее да дочака ...

Публикувано в Философски вестник "Аргумент" - сборник "Философия на фантастичното" -бр.21 

Вкусно



Вкусно

Червата ми висят и капят –
Наслада за душата
Е моето състояние.

И всеки ме оглежда мило –
Предчувства моя вкус –
Гадно канибалско племе.

Зъби се впиват във плътта ми
И толкова боли –
Недей да ме ядеш и ти.

Писмо от Азия



Писмо от Азия

Грозен шепот скърца в мрака,
Сухи листи дращят пода,
Стърже грак на сляпа сврака,
Смърт във горската пагода

Мрак



Мрак

Мрак се спуска над душата ми
На мънички парченца
От черно стъкло.
Поглеждам в пустошта на ада
През сапфирено око,
Застинало в смъртта.
И до слуха ми ще достигне
Само вопъл, нежен стон
На отчаяние.
Ела и виж ме в този миг –
Застиналия в устните ми вик –
Но не за помощ, а към вечността ...
Ела! ...

Депресивна импресия



Депресивна импресия

Смъртта дебне във всеки ъгъл
На омърлушената
Къща,
А самотата вселява в сърцето
Мълчание мрачно
Безкрай!
Но никому няма в отплата
Край тихата маса
Да мръкне,
Защото на духове злобни
Отпушва бутилката
Мрака,
А аз не желая да мра
В тази нощ натежала с печал!

Черен покров засени...



Черен покров засени небосвода,
Мечтите на всички угаснаха,
Мракът постави пиедестала,
Настъпи начало на края.
Днес духовете бродят безсилни,
А жива душа не остана,
И аз бездиханен пилея,
Всичко, което милея...
И тъй, докато изтлея.
А сенки болни витаят,
Изгубили смисъл.

Similar publications

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...