Данте

Данте

Камбанен тъмен звън
отеква в тъмно царство като във тъмен сън,
Железни мрачни двери
всред мрачна тишина затварят мрачни сфери,

Туй крепост е на мъка,
изкупления ужасни, на вечната разлъка,
Във мрак и тишина
за страховити грехове страда грешната душа,

Девет кръга тук се вият,
демони с оръжия във тях грешниците непокорни бият,
А след тези девет сфери,
в свойта мрачна крепост, зад железни други двери,

В свойта тронна зала
падналият ангел прикован, във ужасна зима бяла,
Проклятия връз грешниците хвърля,
едни с крила разкъсва, други с огнен дъх опърля,

Железни мрачни двери
всред мрачна тишина затварят мрачни сфери,

Камбанен тъмен звън
отеква в тъмно царство като във тъмен сън,

Слова нашепват ветровете
на адската тъма ужасна: "Надежда всяка тука оставете!"


Публикувано в Философски вестник "Аргумент" - сборник "Философия на фантастичното" -бр.21

Любов отвъд

Любов отвъд

Любима моя,
спиш във гроб студен,
а всяка вечер
преспиваш ти отново с мен...
Едва ли някой може
помежду ни любовта да разбере,
след кончината на любима
едва ли този път ще избере...
Но аз без теб не дишам,
едничък стон не бих издал
и тук при теб във гроба
спокоен, влюбен съм се сврял...
И кланям се пред бог разложен, мощен,
да бъдя като тебе гуул среднощен !

Годеж

Годеж

Тя е твойта годеница,
твойта бяла гълъбица.
И държи си във ръката -
всеизвестно е - косата.
Хората я СМЪРТ наричат
и съвсем не я обичат.
Вярвам, че разбрал си вече:
туй е краят ти, човече !

Ела (The Fallen)

Ела (The Fallen)

Ах, колко е красиво днес небето -
и сиво, и сумрачно, и вали;
а хората се свили във морето
от сбръчкани, посърнали души.
И вдигам аз очите си нагоре
и виждам, че ме гледаш ти оттам,
и чувствам аз какво да сторя,
та ти да слезеш пак насам.
Аз пак ще те повикам тук, при мене...

Душа в очакване на...

Душа в очакване на слънце,

Раздухваща около себе мрака,

Пустинен пясък носен в вихър,

Дъждът ще трябва да почака ...

Надежди, полетели сухо,

Като опърлени криле на сврака,

И плячка за отвъдни лешояди,

дъждът ще трябва да почака ...

Ръце, протегнати нагоре към небето,

Уста, напукана, в сумрака,

Кацнала насред развалини от тяло,

Дъждът не ще успее да дочака ...

Публикувано в Философски вестник "Аргумент" - сборник "Философия на фантастичното" -бр.21 

Вкусно

Вкусно

Червата ми висят и капят –

Наслада за душата

Е моето състояние.

И всеки ме оглежда мило –

Предчувства моя вкус –

Гадно канибалско племе.

Зъби се впиват във плътта ми

И толкова боли –

Недей да ме ядеш и ти.

Писмо от Азия

Писмо от Азия

Грозен шепот скърца в мрака,

Сухи листи дращят пода,

Стърже грак на сляпа сврака,

Смърт във горската пагода

Мрак

Мрак

Мрак се спуска над душата ми

На мънички парченца

От черно стъкло.

Поглеждам в пустошта на ада

През сапфирено око,

Застинало в смъртта.

И до слуха ми ще достигне

Само вопъл, нежен стон

На отчаяние.

Ела и виж ме в този миг –

Застиналия в устните ми вик –

Но не за помощ, а към вечността ...

Ела! ...

Депресивна импресия

Депресивна импресия

Смъртта дебне във всеки ъгъл

На омърлушената

Къща,

А самотата вселява в сърцето

Мълчание мрачно

Безкрай!

Но никому няма в отплата

Край тихата маса

Да мръкне,

Защото на духове злобни

Отпушва бутилката

Мрака,

А аз не желая да мра

В тази нощ натежала с печал!

Черен покров засени...

Черен покров засени небосвода,

Мечтите на всички угаснаха,

Мракът постави пиедестала,

Настъпи начало на края.

Днес духовете бродят безсилни,

А жива душа не остана,

И аз бездиханен пилея,

Всичко, което милея...

И тъй, докато изтлея.

А сенки болни витаят,

Изгубили смисъл.