Ти виждаш ли звезди на небосклона,
изгаснали са сякаш,
отвъдно непрогледно е
и няма звук...
С ръце ти ще потърсиш ли врата
да изведе те
по-далеч оттук
преди да те открадне...
преди да те открадне...
преди да те открадне...
Като свещи ги духна ти самият.
Защо ти трябваше това?
Сега се чудиш как
да видиш своя път!
А пътят си е там,
стои и чака да опреш крака във него.
И после нежно да те понесе
той към безкрая!
Е, нека ти запаля свещ
и със ръка да те насоча,
и твоята ще да държа,
ако се туй наложи...
Ела ти с мен
и чудеса ще ти покажа,
защото аз съм този,
който е решил
да те открадне...
да те открадне...
да те открадне...
No comments:
Post a Comment