Четирите конника на Апокалипсиса:
Войната
Този път е война,
хвърчат ръце, крака,
мечове съскат в нощта,
отсичат глава след глава.
Кръвта се в мрака не вижда,
но мълния ако приижда,
червени реки и черни порои
с втрисащи гледки разкъсват устои.
Всеки тук ти е враг,
убий, разкъсай пак,
в кръв се облей,
победа лелей!
Ставаш демон ужасен,
с поглед кървав, неясен,
сееш кърви и смърт,
и погиваш все твърд!
И след твоята "дрямка",
с косата в ръка,
се възправяш ти: сянка
зловеща - ти си СМЪРТТА!
Гладът
Гърдите те стягат,
коремът подут,
искаш да бягаш,
а няма къде,
Гладът те докосна
с ледени пръсти,
болни и слаби,
кокал без плът,
само кожа и болка,
кости и глад,
планина и пустиня -
само камък и прах,
няма нищо в устата,
гърло сухо боли,
отмалели краката,
пропадаш в мъгли,
ето, че настъпи
сетният ти час,
но дори за вопъл
не намираш глас,
СМЪРТТА те обгръща,
коремът боли,
с последни сили
разкъсваш гърди.
Лешояди кръжат на черни ята,
те ще заситят свойте гърла!
Чумата
Алената смърт
в стаята пристъпва,
сяда до леглото,
одеалото подръпва,
с бялата си длан
леко те докосва,
в тежки мъки мигом
тялото ти просва,
белези ужасни,
кървави петна
обхващат ти гърдите,
тялото, врата,
болките започват,
ще дойде и СМЪРТТА -
след дълги мъки взема
твоята душа,
но докато дойде
ще бъде цял обзет
от ужас и от лудост
клети твой духът;
тя винаги пристига
с алени петна
и ужас по петите й:
чуй я! - Чумата!
СМЪРТТА
Четири сенки,
четири конника -
яздят спокойно,
според каноника,
мрачно и адски
се появяват,
Апокалипсиса
те предвестяват.
Начело язди
с остра коса
демонът - сянка
страшна - СМЪРТТА.
Загърната в роба
с дълбока качулка,
цялата в черно,
черната булка
се носи на дракон,
неи присъщ -
мрачен и огнен,
дявола същ.
Трите й спътника
след нея се носят,
ней изпреварват
и жертви принасят -
Тя ги поема
в студени ръце
и ги отнася,
души без сърце.
Владетелка мрачна
на ада и нощта,
ужас духовен,
туй е СМЪРТТА!
No comments:
Post a Comment