Мрак
Мрак се спуска над душата ми
На мънички парченца
От черно стъкло.
Поглеждам в пустошта на ада
През сапфирено око,
Застинало в смъртта.
И до слуха ми ще достигне
Само вопъл, нежен стон
На отчаяние.
Ела и виж ме в този миг –
Застиналия в устните ми вик –
Но не за помощ, а към вечността ...
Ела! ...
No comments:
Post a Comment