което ме прокле и с връх, и с пад.
Нима тъй много ти ми даде,
че после взе ми, та и с лихва?!
Но аз не ще да падна духом,
не ще ме ти сломиш, додето дишам
и помня всеки свой мъчител.
Не ще успееш да ме спреш,
иронията, що заложена е в тебе,
ще те принуди шанс да ми дадеш
да си го върна аз на всички...
Тогаз ще бъда и съдията,
тогаз ще бъда и палачът!
No comments:
Post a Comment