Вътре в мен

Вътре в мен бушуват урагани,
ветрове се блъскат в облаци,
или в мъгла тъй непрогледна
безветрено се носят призраци.

Вътре в мен гори огнище,
топло от любов и страст
или от студ се пукат клоните
на оголял, премръзнал бряст.

Вътре в мен таи се щастие,
понякога тъга или пък гняв,
изпълнен съм с емоции всякакви -
ще бъда мил или корав.

А отвън единствено усмивка
тихо ще изписвам със лице
и силен аз ще бъда вечно,
сигурност да имаш в моите ръце.

Блуждаещи огънчета...

Блуждаещи огънчета.
Всред блато.
На мочурливия бряг
е полепнал кървав сняг.

Там стоеше грозновато
очукана спирка
и ти слезе от последния влак
досами тоз кървав сняг.

Чу вой, после вик,
после стон,
и опита спасение в бяг
далеч от онзи кървав сняг.

Обречен в Баскервил
си човече -
нахапан, разкъсан, без крак,
а под теб - кървав сняг.

The Hound of Baskerville by Martin Orona - http://martinorona.deviantart.com/

Палачът

О, живот, предателско ти псе,
което ме прокле и с връх, и с пад.
Нима тъй много ти ми даде,
че после взе ми, та и с лихва?!
Но аз не ще да падна духом,
не ще ме ти сломиш, додето дишам
и помня всеки свой мъчител.
Не ще успееш да ме спреш,
иронията, що заложена е в тебе,
ще те принуди шанс да ми дадеш
да си го върна аз на всички...
Тогаз ще бъда и съдията,
тогаз ще бъда и палачът!

Hieronymus Bosch - The Triumph Of Death

Ръката

В съня си ти чуваш

тревожни сигнали,

сънливо поглеждаш

под клепачи-чували.

Леко стържене,

после - драскане глухо,

но отеква в слуха ти

картонено, сухо...

Отляво ли иде...

Не, май е отдясно -

завърташ глава

в леглото си тясно

и там в полумрака

ръка се подава,

плъзва по чаршафа

и към теб продължава...

Фантом е това,

хем странно, хем бяло,

уж е ръка,

но несвързана с тяло.

    pic from the internet...