To Vinland​.​.​.

To Vinland​.​.​.

from Historian - Three Poems by Historian

all music by: N. (Inspell, Schadenfreude, In Thy Kingdom, Domina, Fallen Art...)
bass: Petar Bachev (Fragments of Existence, Schadenfreude)
vocals: Mikka (ex. Grond)

lyrics

To Vinland they sailed!
To Glory and Death!
Valhalla awaits them!
Vikings on raid!

In this freezing day,
on the battlefield,
there they stand so still,
in their dying time.
Feeling no remorse
of the clash they fought,
awaiting the Valkyries
to send them to Valhalla.

Odin's eye is on them
they know it is true
in these forests so strange
on this distant west land

They came as raiders
and *they* found wild men
with weird clothes and faces
wielding bow and short axe

To Vinland they sailed!
To Glory and Death!
Valhalla awaits them!
Vikings on raid!

The Vikings cried out loud
to call the strenght of Thor
and with the fire of war
bursting through their veins
hacked and slashed enemies
almost won the battle
but they were so few
brave as hell but outnumbered

So they lost and died
but with honor and pride
They won their place in Valhalla
on the shores of Vinland!

To Vinland they sailed!
To Glory and Death!
Valhalla awaits them!
Vikings on raid!

credits

from Historian - Three Poems, released 15 November 2013
lyrics by: Mikka (ex. Grond)

Понякога се мислим за светци

Понякога се мислим за светци,
а се оказваме чудовища,
дребнаво станали сме зли,
а можем да поемем други пътища...
Не ще да е кат песен,
но понякога дължиме го на друг,
направили живота му нелесен,
сега като с длето и чук
ще трябва да му създадем
за бъдещето хоризонти нови
и не за да се оправдаем,
а му дължим да сме готови
да поправим нечий друг живот,
не нашия да слагаме напред!

По пътя си върви

По пътя си върви

Животът ни минава в битки -
житейски, философски, лични,
една след друга преминават,
епични или прозаични...
Но той не пита, продължава -
и ние с него пак се борим,
едва ли избор ни остава,
каквото и да си говорим...
Дали е дар или проклятие,
това е също без значение,
тъй както не е избор наш
в кoлиба ли да се родим или в имение...
Но сила има във човека,
която го държи изправен,
като скала той да посреща
всеки ден по пътя си неравен...
Повярвай в собствената воля,
повярвай в себе си веднъж,
посока избери и своя курс
за твоя Северна звезда задръж!

Вътре в мен

Вътре в мен бушуват урагани,
ветрове се блъскат в облаци,
или в мъгла тъй непрогледна
безветрено се носят призраци.

Вътре в мен гори огнище,
топло от любов и страст
или от студ се пукат клоните
на оголял, премръзнал бряст.

Вътре в мен таи се щастие,
понякога тъга или пък гняв,
изпълнен съм с емоции всякакви -
ще бъда мил или корав.

А отвън единствено усмивка
тихо ще изписвам със лице
и силен аз ще бъда вечно,
сигурност да имаш в моите ръце.

Блуждаещи огънчета...

Блуждаещи огънчета.
Всред блато.
На мочурливия бряг
е полепнал кървав сняг.

Там стоеше грозновато
очукана спирка
и ти слезе от последния влак
досами тоз кървав сняг.

Чу вой, после вик,
после стон,
и опита спасение в бяг
далеч от онзи кървав сняг.

Обречен в Баскервил
си човече -
нахапан, разкъсан, без крак,
а под теб - кървав сняг.

The Hound of Baskerville by Martin Orona - http://martinorona.deviantart.com/

Палачът

О, живот, предателско ти псе,
което ме прокле и с връх, и с пад.
Нима тъй много ти ми даде,
че после взе ми, та и с лихва?!
Но аз не ще да падна духом,
не ще ме ти сломиш, додето дишам
и помня всеки свой мъчител.
Не ще успееш да ме спреш,
иронията, що заложена е в тебе,
ще те принуди шанс да ми дадеш
да си го върна аз на всички...
Тогаз ще бъда и съдията,
тогаз ще бъда и палачът!

Hieronymus Bosch - The Triumph Of Death

Ръката

В съня си ти чуваш

тревожни сигнали,

сънливо поглеждаш

под клепачи-чували.

Леко стържене,

после - драскане глухо,

но отеква в слуха ти

картонено, сухо...

Отляво ли иде...

Не, май е отдясно -

завърташ глава

в леглото си тясно

и там в полумрака

ръка се подава,

плъзва по чаршафа

и към теб продължава...

Фантом е това,

хем странно, хем бяло,

уж е ръка,

но несвързана с тяло.

    pic from the internet...