Понякога се мислим за светци,
а се оказваме чудовища,
дребнаво станали сме зли,
а можем да поемем други пътища...
Не ще да е кат песен,
но понякога дължиме го на друг,
направили живота му нелесен,
сега като с длето и чук
ще трябва да му създадем
за бъдещето хоризонти нови
и не за да се оправдаем,
а му дължим да сме готови
да поправим нечий друг живот,
не нашия да слагаме напред!
