Бродник
От кулата протяжно
отекна стонът на камбана,
с три тежки издрънчавания
и ехо на погибел...
Тъмата плътна
на нощ тъй непрогледна,
беззвездна паст-
сякаш светът е опустял...
или пък е изчезнал безвъзвратно...
И в този миг
опипом се придвижваше дихание,
замръкнал гост
във неприветлив час.
Самотен бродник
посред улица от калдъръм,
скърцащ под краката му
тъй грубо...
Не знаеше къде е,
нямаше кого да пита...
Крила да имаше сега,
не би могъл отлитна
тъй незрящ в тоз чер' воал.
В стена опираше ръце,
със стъпки къси...
залитайки
и губейки посока...
Докосна жива плът,
но причудливи форми
подсказаха му,
че не е човек,
а същество тъй извънмерно,
с плът слузеста, студена
и крайници, покрити със вендузи,
жилави и възлести,
като направени от корабни въжета,
поклащащи се в буря...
Без стон потъна
пътешественикът
в големия канал
до калдъръмения път...
Завинаги изчезна от този мрачен свят...
