"I never ask a man what his business is, for it never interests me. What I ask him about are his thoughts and dreams."
H. P. Lovecraft

Ph'nglui mglw'nafh Cthulhu R'lyeh wgah'nagl fhtagn!

Saturday, September 27, 2014

Свободен

Свободен

С криле разпънати широко
и ореол червен от пламъци,
възправен ти стоиш
дете на утрото,
носителю на светлината!
Осъден в сянка да вървиш
задето воля проявил си
да търсиш по-добър живот,
сам озаряваш се и
гордо си приел съдбата!
Не ще да търсиш милостиня,
ковеш със собствени ръце,
рушиш, съграждаш и променяш,
отдаден безнадеждно
на свойта цел едничка - свободата!


Sunday, August 31, 2014

Кървав орел

Кървав орел

Да полетиш с крилете
на своята душа,
разперени от силата
на твойта воля
над свитите ти в колене крака...
Да бъдеш войн могъщ
в последния ти миг
и до Валхала да достигнеш,
вратите й с свиреп ритник
ти да отвориш...
А тялото ти да остане
паметник на подвиг...
С разперени криле,
крилете на орела кървав!


Jarl Borg from Vikings on History Channel

Tuesday, August 5, 2014

Нима е толкоз важно

Нима е толкоз важно
да бъдем все жестоки,
да бъдем яростните победители
в борбата ни с Земята...
Защо да не поемем дълг
към собствения дом
и да измислим ние
една перфектна симбиоза...
Не е ли по-добре
да не воюваме с всевластен
повелител на стихии-
нашата планета?!?
Унищожим ли
всичко върху нея -
и ние ще умрем,
а тя ще продължи да съществува...
След туй и споменът за нас ще се затрие...

Път

Ти виждаш ли звезди на небосклона,
изгаснали са сякаш,
отвъдно непрогледно е
и няма звук...
С ръце ти ще потърсиш ли врата
да изведе те
по-далеч оттук
преди да те открадне...
преди да те открадне...
преди да те открадне...

Като свещи ги духна ти самият.
Защо ти трябваше това?
Сега се чудиш как
да видиш своя път!
А пътят си е там,
стои и чака да опреш крака във него.
И после нежно да те понесе
той към безкрая!

Е, нека ти запаля свещ
и със ръка да те насоча,
и твоята ще да държа,
ако се туй наложи...
Ела ти с мен
и чудеса ще ти покажа,
защото аз съм този,
който е решил
да те открадне...
да те открадне...
да те открадне...

Tuesday, July 29, 2014

Нима крилата...

Нима крилата са не
за да полетиш,
а да се сринеш...
Защо са ти,
ако щом извисиш се,
ти ги вземат,
и падаш свит,
треперещ,
като ембрион...
Окови вече няма,
не ще ги ти търпиш,
разчупи ги...
Сам ти криле
ще изковеш,
освободен от чужда воля...
Сам господар на себе си бъди!

Luis Royo - III Millennium - Fallen Angel

Friday, July 18, 2014

Отплаване

Отплаване

Вятър силен, напорист,
блъска облаците бели,
кораби с опънати платна
свойто място са заели
в ширналото се море,
порещи високите вълни,
а под тях се крият тайни
във подводни глъбини.
Чайки с гарвани се гонят
над брега скалист, суров,
от рапаните обрамчен,
като в костелив обков.
Дракар чака ме там долу
досами скалите остри,
цял издялан в бойни руни -
дракон със златисти ноздри.
Ньорд беснее в свойта бездна,
мята той водата с мощ.
Один, дай ми твойта сила, 
че отплавам тази нощ!


:iconpietrekm:
by pietrekm

Friday, May 16, 2014

Бродник

Бродник

От кулата протяжно
отекна стонът на камбана,
с три тежки издрънчавания
и ехо на погибел...
Тъмата плътна
на нощ тъй непрогледна,
беззвездна паст-
сякаш светът е опустял...
или пък е изчезнал безвъзвратно...
И в този миг
опипом се придвижваше дихание,
замръкнал гост
във неприветлив час.
Самотен бродник
посред улица от калдъръм,
скърцащ под краката му
тъй грубо...
Не знаеше къде е,
нямаше кого да пита...
Крила да имаше сега,
не би могъл отлитна
тъй незрящ в тоз чер' воал.
В стена опираше ръце,
със стъпки къси...
залитайки
и губейки посока...
Докосна жива плът,
но причудливи форми
подсказаха му,
че не е човек,
а същество тъй извънмерно,
с плът слузеста, студена
и крайници, покрити със вендузи,
жилави и възлести,
като направени от корабни въжета,
поклащащи се в буря...
Без стон потъна
пътешественикът
в големия канал
до калдъръмения път...
Завинаги изчезна от този мрачен свят...

Wednesday, April 30, 2014

Накъде

Накъде душата му е полетяла
дали ще има връщане оттам
Ако му подадем ръка, дали ще се протегне
да бъде хванат и придърпан тук
Нима е толкоз хубаво тъдява
Нима е неговият път тъй крив
или пък ние просто сме се заблудили,
а той през цялото туй време
бил е прав....
Защо му е живот спокоен, но на скот,
наместо да лети към свобода?!

Saturday, February 22, 2014

Стени

Стени, студени, бели...
Затвор от плочки,
Усещане за изолация,
Ръкави, стегнати през гръб...
Колани и токи...
Къде съм аз?!
А кой си ти?!

Similar publications

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...