Мисли по вятъра

Мисли по вятъра

Желания, копнежи и мечти.

Без значение.

Само вятър...

И забрава:

Ненужен никому отворен гроб -

празен (като душа без цел),

безсмислен (като душа без цел),

страдащ (като душа без цел),

отчаян и отхвърлен (като душа без цел),

мъртъв (като душа с погубени мечти).

Ирония, живот, сарказъм.

И няма място за греховност.

Та тя е навсякъде.

Грях без име, без начин и без цел.

Грях на безгрешие (безсмислие)?

Сарказъм, ирония, живот.

Живот без смисъл,

смърт без разложение -

и труповете на отхвърлени идеи -

твои, мои, чужди, ничии...

Живот (ирония) сарказъм -

страница отворена

на затворена книга!

И жалки надежди... За:

Желания, копнежи и мечти.

Без значение.

Само вятър...

И забрава.


Публикувано в Философски вестник "Аргумент" - сборник "Философия на фантастичното" -бр.22 

Четирите конника на Апокалипсиса (цикъл)

Четирите конника на Апокалипсиса:

 

 Войната

Този път е война,

хвърчат ръце, крака,

мечове съскат в нощта,

отсичат глава след глава.

Кръвта се в мрака не вижда,

но мълния ако приижда,

червени реки и черни порои

с втрисащи гледки разкъсват устои.

Всеки тук ти е враг,

убий, разкъсай пак,

в кръв се облей,

победа лелей!

Ставаш демон ужасен,

с поглед кървав, неясен,

сееш кърви и смърт,

и погиваш все твърд!

И след твоята "дрямка",

с косата в ръка,

се възправяш ти: сянка

зловеща - ти си СМЪРТТА!

Гладът

Гърдите те стягат,

коремът подут,

искаш да бягаш,

а няма къде,

Гладът те докосна

с ледени пръсти,

болни и слаби,

кокал без плът,

само кожа и болка,

кости и глад,

планина и пустиня -

само камък и прах,

няма нищо в устата,

гърло сухо боли,

отмалели краката,

пропадаш в мъгли,

ето, че настъпи

сетният ти час,

но дори за вопъл

не намираш глас,

СМЪРТТА те обгръща,

коремът боли,

с последни сили

разкъсваш гърди.

Лешояди кръжат на черни ята,

те ще заситят свойте гърла!

Чумата

Алената смърт

в стаята пристъпва,

сяда до леглото,

одеалото подръпва,

с бялата си длан

леко те докосва,

в тежки мъки мигом

тялото ти просва,

белези ужасни, 

кървави петна

обхващат ти гърдите,

тялото, врата,

болките започват,

ще дойде и СМЪРТТА -

след дълги мъки взема

твоята душа,

но докато дойде

ще бъде цял обзет

от ужас и от лудост

клети твой духът;

тя винаги пристига

с алени петна

и ужас по петите й:

чуй я! - Чумата!

СМЪРТТА

Четири сенки,

четири конника -

яздят спокойно,

според каноника,

мрачно и адски

се появяват,

Апокалипсиса

те предвестяват.

Начело язди

с остра коса

демонът - сянка

страшна - СМЪРТТА.

Загърната в роба

с дълбока качулка,

цялата в черно,

черната булка

се носи на дракон,

неи присъщ -

мрачен и огнен,

дявола същ.

Трите й спътника

след нея се носят,

ней изпреварват

и жертви принасят -

Тя ги поема

в студени ръце

и ги отнася,

души без сърце.

Владетелка мрачна

на ада и нощта,

ужас духовен,

туй е СМЪРТТА!